Истината за „Читанка” и нарушените права

2010-07-07 09:44:32

Писмо от Асоциация „Българска книга” до медиите без никакви редакции и корекции.

Във връзка с възникналите спорове относно затварянето на пиратски сайтове от страна на ГДБОП се обърнахме към Министерство на културата, Дирекция „Авторско право и сродните му права” с молба да дадат тълкуване на следните текстове: Чл. 24, т.9 Параграф 2, т. 3 Въпросите, които АБК зададе са следните:

1.Сайтът chitanka.info и другите подобни представляват ли библиотека по смисъла на този или друг закон?
2.Какво означава „възпроизвеждане” и разпространяването на произведения в интернет представлява ли възпроизвеждане в смисъла на параграф 2, т.3?
3.Като крайно заключение – допустимо ли е разпространяването на произведения в интернет без съгласието на техните носители на права?

Отговор на въпросите даде г-н Георги Дамянов, Директор на Дирекция „Авторско право и сродните му права” в Министерство на културата:
Една от хипотезите за свободното използване на произведения без съгласието на носителя на авторско право и без заплащане на възнаграждение е допустима и в случая на чл.24, ал.1, т.9 – т. е. при възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки… В параграф 2 от Допълнителните разпоредби на Закона се дава определение на понятието възпроизвеждане.

В случая със сайта „Читанка” нямаме наличие на общодостъпни библиотеки, нито имаме възпроизвеждане в смисъла на този закон, което означава, че цитираната по-горе разпоредба не е приложима.

Първо, качването на едно произведение в интернет не представлява възпроизвеждането му. Това действие е записано в чл.18, ал.1, т.10 на ЗАПСП. Изключителното право на автора на произведението е да предлага достъп до произведението на неограничен брой лица, като този достъп се осъществява на място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях. Това значи, че достъп до произведението може да има всеки от своя компютър на място, където се намира лицето, и по време, когато иска да го направи. Но този достъп е законен само ако авторът или носителят на авторското право разреши това. Качването в интернет не може да става без съгласие и без заплащане на възнаграждение – в това законът е категоричен. Правомощието за запаметяването на произведението под цифрова форма в електронен носител се предоставя на библиотеките, за да могат да запазват дадени произведения за своите цели и няма нищо общо с предоставянето на достъп до произведението на милиони хора чрез интернет. Въобще възпроизвеждането на една книга е най-често физическото размножаване на екземпляри от нея.

Второ, не може да се счита, че качването в интернет на съвкупност от произведения ги прави общодостъпна библиотека, защото законът има пред вид класическите библиотеки, които се посещават от хората, и на тези заведения е предоставена възможността да им служат за техните научни и образователни цели. Освен това книгите са предоставени на библиотеките за ползване, изчистени от авторското право, защото те са купени преди това от библиотеката и правото на разпространение на автора върху тези екземпляри вече е погасено. В интернет произведенията са качени без съгласието на авторите и на тях им се дължи възнаграждение.

Световната практика показва как могат законно да се правят интернет библиотеки – само след разрешение да се качи произведението в интернет от страна на автора или носителя на авторското право – най-често това е издателят на книгата. Такъв пример е „Европеана” – европейската виртуална библиотека, в която са включени произведения на автори с погасени права, т.е. тези произведения са станали обществено достояние, както и на други автори, на които правата са придобити чрез договори. Ако има хора, които искат да образоват другите по интернет, могат спокойно да го правят с произведенията на автори с погасени права /трябва да са изтекли 70 г. от смъртта на автора/. Сред тези произведения има хиляди шедьоври, които си струва да бъдат направени достояние на желаещите да четат в интернет.

Искам да подчертая и нещо друго – ние сме правова държава и законите трябва да се спазват, включително и в интернет. Не само авторите, но и издателите на произведения търпят загуби за хиляди левове. Те са купили правата за дадено произведение, за да осъществяват дейността си, а в същото време появата му в интернет ги лишава от приходите, необходими за тяхното съществуване. Същото се отнася за филмите, записите на музикални произведения и програмните продукти – няма никаква разлика – всички те представляват авторски произведения и са защитени от закона. Автор: Александър Ненов